| ИСТОРИЯ НА ПОМОРИЕ / HISTORY OF POMORIE |
| Вторник, 01 Юли 2008 03:00 | |||
|
Поморие е един от най-красивите морски градове,
неповторим и привлекателен курортен и оздравителен център. Град Поморие е може би един от най-древните градове на територията на България. Разположен е на малък скалист полуостров на средата на пътя между Бургас и Несебър. Създаден е под името Анхиало през VІ-V в пр.н.е. като гръцка колония на Созопол, но преобладаващата част от населението му е била от тракийски произход. Според една от версиите, името Анхиало в превод от древногръцки означава място, близо до солено езеро. Други историци превеждат името като място до вода, до море. Именно според втората версия през 1934 г. е посочено новото име на града – Поморие. Доброто разположение до важни пътища гарантира преуспяването му, а близостта до солено езеро определя развитието на древния занаят на населението – солодобива. Морето дава очарованието и на другия прастар поминък – риболова, а лозарството остава от поклонниците на Бакхус, макар и да не се знае със сигурност дали те са местни траки или заселници – елини. През вековете Анхиало се оформя като един от най-големите и значими градове покрай Черно море. Създаден като колония на Аполония /Созопол/, градът бил в непрестанно и дълговековно съперничество с другата голяма гръцка колония в региона – Месамбрия /Несебър/. Счита се, че най-голям разцвет Анхиало търпи по времето на римския период в историята на града. След въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя, Анхиало се превръща в епископски център и дори градът сече собствени монети. Основният поминък на населението през вековете са добивът на сол, риболовът, лозарство и винарство, както и търговията. Виното, произведено в града, се е тачело много. И до днес остава традицията във винопроизводството и там се произвеждат едни от най-добрите български вина. Анхиало е представлявал апетитна хапка за воюващите през средновековието България и Византия. За пръв път градът влиза в границите на България по времето на хан Крум, когато там се заселват и българи, и славяни. От това време датира и опитът на българите да прекръстят града на Тутхон, но прабългарското име остава слабо известно. Много пъти Анхиало се прехвърля между България и Византия през вековете. Близо до града при река Ахелой се състои и историческата битка между Симеон Велики и византиеца Лъв Фока. Византийският магистър претърпява разгром и едва успява да спаси живота си зад стените на град Несебър. По времето на османското владичество градът остава важен търговски и културен център, а освен с виното и солта си, той става известен и с термалните извори. Легендата гласи, че в края на 18 в. в Анхиало се заселил Селим Бей и създал огромен чифлик. Но господарят страдал от неизлечима болест и бавно гаснел. Неговият ратай дядо Нено бил споходен от странен сън, който му показвал красив момък на кон /свети Георги/, както и чудотворна вода, извираща от двора на имението. Дядо Нено решил тайно да провери дали има истина в съня и разкопал мястото в двора, което му се присънило. Там той открил каменна плоча с лика на светеца, а когато я извадил, от дупката започнала да извира вода. Тогава той решил да сподели откритието си със своя болен господар, който му повярвал и извикал местния владика да освети извора. Владиката осветил мястото и поръсил с вода от извора болния чифликчия. Селим бей бил чудодейно излекуван и не след дълго той приел християнската вяра заедно с цялото си семейство и построил в чифлика параклис. След години, когато овдовял, той приел монашеството и дарил цялото си имение с цел да се създаде манастир. Така е възникнал Поморийският мъжки монашески манастир Свети Георги. Преживял 25 века, свидетел на неедна големи битки в околностите му, нееднократно опожаряван и изграждан отново, градът крие в земите си спомените за набези на римляни и византийци, кръстоносци и турци, а експонатите от археологическата сбирка са неми свидетели на бурния му хилядолетен живот. Уникални исторически и културни паметници днес са Тракийската куполна гробница, музейният обект “Стари анхиалски солници”, църквите “Христос” и “Св.Богородица”, манастирът “Св.Георги” и архитектурният резерват “Стари поморийски къщи”. В годините след Освобождението от турско робство Поморие съхранява и преоткрива традиционните си занаяти и поминък в печеливши дейности, създаващи новия му образ на преуспяващ търговски и курортен център. Днес необикновен напредък достигат производството на нови асортименти бели и червени вина, специални и луксозни ракии и коняци, получили високи отличия на всички международни изложения. Градът се превръща и в център на медицинския туризъм. В санаторно-курортния комплекс целогодишно възстановяват здравето си хиляди граждани от страната и чужбина, ползвайки лечебните свойства на прочутата поморийска кал. След Освобождението на България през 1878 г. Анхиало постепенно загубил позициите си на голям и важен град за сметка на бързо разрастващия се град Бургас. Новото име Поморие градът получава през 1934 г. Горе-долу по това време започва да се превръща и в туристически център, като много хора от цялата страна и чужбина идвали в града да се насладят на лечебните кални бани. И до днес Поморие е един от най-големите целогодишни балнеоложки центрове в България, както и прекрасно място за лятна морска почивка. Брегът край плажовете на Поморие е подходящ за къпане, а пясъкът е фин и черен. Близо до Поморие са защитените местности Блатно кокиче, Корията, както и поморийското езеро, откъдето се извлича сол. Непременно трябва да се посети и единственият по рода си Музей на солта в града, а също и Общинският исторически музей, който е съхранил богата колекция от артефакти от 2500-годишната история на Поморие. Неподкупният чар на калдъръмените улички, романтиката на крайбрежните булеварди и кокетните къщи, просторната плажна ивица и съвременните калолечебни процедури отдавна са превърнали Поморие в желано място за почивка и лечение. На многобройните си гости градът предлага и пълноценни условия за отдих, спорт и развлечения. В културния му календар през лятото най-значими са проявите, включени в "Националната седмица на морето", фестивалът "Море от вино" и станалите вече традиционни “Яворови дни”, чието юбилейно 50-то по ред издание беше чествано през м. август 2008 г.
_____________________________________________________
|
